130 г. от рождението на Елисавета Багряна
Елисавета Любомирова Белчева, както е същинското име на Елисавета Багряна, е родена на 29 април (16 април остарял стил) 1893 година в чиновническо семейство в София.
През 1911 – 1915 година Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този интервал се среща с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 година в списание " Съвременна мисъл “ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – " Вечерна ария “ и " Защо “. Йордан Йовков е първият, който открива нейния гений и я подтиква към писането.
През 1921 година сътрудничи във " Вестник на дамата “, в. " Лик “, в списанията " Съвременник “, " Златорог “ и други. В " Златорог “ през 1922 година за първи път се появява и псевдонимът й Багряна, фиктивен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник, с цел да се отличава от Мара Белчева, която също сътрудничи на списанието.
През февруари 1924 година Багряна получава премия за лирика на литературния комитет при Министерството на националното просвещение - за стихотворението " Кукувица “.Утвърждава се като стихотворец с издаването на първата си книга " Вечната и святата “ (1927).
Стихосбирките на Елисавета Багряна нормално са формирани от цикли, сплотяващи обособените произведения. Стилът на Багряна е комбиниране сред народнопесенната фолклорна лексика и съвременно поетични средства – комбиниране сред традиция и модерност.
Елисавета Багряна е създател на пътеписи, фейлетони, критически публикации и бележки, обзори, както и детски стихове.
Елисавета Багряна получава редица български и интернационалните оценки. Удостоена е със златен орден от Международната асоциация за лирика в Рим (1969), с Наградата на Съюза на писателите за стихосбирката ѝ " Контрапункти “ (1972). През 1980 година получава литературната премия " Иван Вазов “ за 1980 година и е оповестена за почетен жител на Сопот. Удостоена е със званието " Герой на Народна република България “ през 1983 година През 1943, 1944 и 1945 година е препоръчана от Стефан Младенов за Нобелова премия за литература. Творбите й са преведени на повече от 25 езика.
Багряна умира на 23 март 1991 година в София, месец преди да навърши 98 години.
През 1911 – 1915 година Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този интервал се среща с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 година в списание " Съвременна мисъл “ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – " Вечерна ария “ и " Защо “. Йордан Йовков е първият, който открива нейния гений и я подтиква към писането.
През 1921 година сътрудничи във " Вестник на дамата “, в. " Лик “, в списанията " Съвременник “, " Златорог “ и други. В " Златорог “ през 1922 година за първи път се появява и псевдонимът й Багряна, фиктивен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник, с цел да се отличава от Мара Белчева, която също сътрудничи на списанието.
През февруари 1924 година Багряна получава премия за лирика на литературния комитет при Министерството на националното просвещение - за стихотворението " Кукувица “.Утвърждава се като стихотворец с издаването на първата си книга " Вечната и святата “ (1927).
Стихосбирките на Елисавета Багряна нормално са формирани от цикли, сплотяващи обособените произведения. Стилът на Багряна е комбиниране сред народнопесенната фолклорна лексика и съвременно поетични средства – комбиниране сред традиция и модерност.
Елисавета Багряна е създател на пътеписи, фейлетони, критически публикации и бележки, обзори, както и детски стихове.
Елисавета Багряна получава редица български и интернационалните оценки. Удостоена е със златен орден от Международната асоциация за лирика в Рим (1969), с Наградата на Съюза на писателите за стихосбирката ѝ " Контрапункти “ (1972). През 1980 година получава литературната премия " Иван Вазов “ за 1980 година и е оповестена за почетен жител на Сопот. Удостоена е със званието " Герой на Народна република България “ през 1983 година През 1943, 1944 и 1945 година е препоръчана от Стефан Младенов за Нобелова премия за литература. Творбите й са преведени на повече от 25 езика.
Багряна умира на 23 март 1991 година в София, месец преди да навърши 98 години.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ